1 Macc 9

Смъртта на Юда

1 ^a Когато Деметрий научи, че Никанор и войниците му са паднали в сражението, повторно изпрати Вакхид и Алким в юдейската земя, а с тях и дясното крило на войската. 2Те тръгнаха по пътя за Галгал, разположиха се на лагер при Месалот в Арвили и като го завладяха, погубиха много хора. 3В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим, 4но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници.

5 Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже. 6Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже.

7 Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере. 8Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“ 9Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“ 10Тогава Юда рече: „Не, само това няма да сторя – да бягам от тях! Ако е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да оставим неопетнена нашата слава.“

11 Вражеската войска напусна лагера и се разгърна пред тях. Конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашкари, стрелци и челен отряд все опитни войници. 12 ^b Вакхид пък се намираше на дясното крило. Войската напредваше с двете крила, звучаха бойни тръби. 13Хората на Юда също затръбиха с тръби, земята се разтресе от грохота на войските и се завърза битка, която продължи от сутринта до вечерта.

14 Юда забеляза, че Вакхид и основната част от войската му се намират вдясно. Тогава при него се събраха всички със смели сърца, 15разбиха дясното крило и ги преследваха до Азотската планина. 16Но онези, които се намираха на лявото крило, като видяха, че дясното крило е разбито, се обърнаха в посока към Юда и хората, които го следваха. 17Настана жестока битка, паднаха много убити и от едната, и от другата страна. 18Падна и Юда, а останалите се разбягаха. 19Йонатан и Симон взеха тялото на своя брат и го погребаха в гробницата на предците му в Модин. 20Всички израилтяни го оплакаха в неутешими ридания, много дни скърбяха за него и казваха: 21 ^c „Загина достойният спасител на Израил!“ 22Останалите дела на Юда, сраженията, смелите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

Избирането на Йонатан за предводител на Израил

23 А след смъртта на Юда по всички предели на Израил се появиха хора, престъпващи Закона, и всички, които вършеха неправда, вдигнаха глава. 24По това време настана страхотен глад, сякаш и земята мина на тяхна страна. 25Тогава Вакхид избра нечестивите мъже и ги постави за управници на страната. 26Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления. 27И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци.

28 Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан: 29„Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ. 30Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“ 31Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.

Военните действия в Юдея

32 Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие. 33Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар. 34Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан. 35 ^d А Йонатан изпрати своя брат Йоан, който предвождаше обоза, при приятелите си, наватеите, с молба да съхраняват при тях многото им багаж. 36Обаче от Мидава излязоха Ямвриевите синове, заловиха Йоан и всичко, което той имаше, и избягаха с плячката. 37Скоро след това известиха на Йонатан и на брат му Симон, че Ямвриевите синове правят голяма сватба и с многолюдно шествие тържествено водят от Надават невеста, дъщеря на един от прочутите ханаански велможи. 38Тогава те си спомниха за пролятата кръв на брат си Йоан, изкачиха се на планината и потърсиха скрито убежище. 39Когато вдигнаха очи, скоро видяха шумна тълпа и много дарове. Младоженецът, неговите приятели и братята му бяха излезли да ги посрещнат с тъпани, музика и много оръжие. 40Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка. 41 ^e И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи. 42Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан.

43 Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска. 44Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера. 45Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем. 46Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“ 47И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад. 48Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват. 49В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.

Утвърждаването на царската власт в Юдея

50 Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване. 51В тях постави стража, за да държи Израил в покорство. 52Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни. 53Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.

54 ^f През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат, 55в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си. 56Наскоро след това Алким умря в тежки мъки. 57Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.

Военните успехи на Йонатан

58 Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“ 59И те се отправиха да го съветват за това. 60Той веднага тръгна на поход с голяма войска, като изпрати тайно писма до всички свои съюзници в Юдея да заловят Йонатан и неговите хора. Но те не успяха, защото се разчу за намеренията им. 61Тогава хванаха около петдесет жители на страната – хора, виновни за това злодейство, и ги убиха.

62 А Йонатан, Симон и хората с тях се оттеглиха към Ветваси в пустинята. Те възстановиха разрушенията там и укрепиха града. 63Вакхид узна за това, събра цялата си войска, като призова и онези, които се намираха в Юдея, 64пристигна и се разположи на лагер при Ветваси. В продължение на много дни водеше битка за него, като използваше обсадни машини. 65В това време Йонатан остави в града брат си Симон, а сам той излезе в околностите с неголяма войска и 66порази в шатрите им Одомер и братята му, както и синовете на Фасирон. Те започнаха да нанасят удари и с получената подкрепа продължиха настъплението. 67Тогава Симон и неговите хора излязоха от града и опожариха обсадните машини. 68Те влязоха в сражение с Вакхид и го разбиха. С това му причиниха голяма скръб, защото неговият замисъл и нападението отидоха напразно. 69Обзет от гняв към нечестивците, които го бяха съветвали да дойде в тази страна, той уби мнозина от тях и реши да се върне в земята си.

70 Щом узна за това, Йонатан изпрати при него пратеници, за да сключат мир с него и да издействат връщането на пленените. 71Вакхид прие неговото предложение и се закле да не му причинява никакво зло през целия си живот. 72Върна му и пленниците, които преди беше пленил в Юдея, оттегли се в своята земя и вече не престъпи пределите им. 73Така мечът над Израил бе свален. Йонатан се засели в Михмас и започна да съди народа, като изтреби нечестивите сред израилтяните.